розклепаний
РОЗКЛЕПАНИЙ, а, е. Дієпр. пас. мин. ч. до розклепати.
ВІДМІНОК | ЧОЛ. РІД | ЖІН. РІД | СЕР. РІД | МНОЖИНА |
---|---|---|---|---|
Називний | розклепаний | розклепана | розклепане | розклепані |
Родовий | розклепаного | розклепаної | розклепаного | розклепаних |
Давальний | розклепаному | розклепаній | розклепаному | розклепаним |
Знахідний | розклепаний, розклепаного | розклепану | розклепане | розклепані, розклепаних |
Орудний | розклепаним | розклепаною | розклепаним | розклепаними |
Місцевий | на/у розклепаному, розклепанім | на/у розклепаній | на/у розклепаному, розклепанім | на/у розклепаних |