сигаретник
СИГАРЕТНИК, а, ч. Той, хто виготовляє сигарети.
ВІДМІНОК | ОДНИНА | МНОЖИНА |
---|---|---|
Називний | сигаретник | сигаретники |
Родовий | сигаретника | сигаретників |
Давальний | сигаретникові, сигаретнику | сигаретникам |
Знахідний | сигаретника | сигаретників |
Орудний | сигаретником | сигаретниками |
Місцевий | на/у сигаретнику, сигаретникові | на/у сигаретниках |
Кличний | сигаретнику | сигаретники |